Преди хората да имат имена, боговете имали една тайна: който даде име на нещо, винаги получава власт над него, по тази причина боговете пазели имената си, много строго. Докато една нощ не се родила Мария, никой не чул първия ѝ плач, чул се само шепот:
„Мария.“
От този миг луната спряла да свети за няколко секунда, а старите жреци казвали, че това име не било измислено от човек, било намерено, някъде между съня и смъртта, там, където душите оставят старите си лица. Който произнасял „Мария“, започвал да си спомня неща, които никога не бил преживявал, като първата любов, мигновеното предателство, ужасяващия страх и най-опасното от всички - желанието да бъдеш видян истински.
Мария знаела това и никога не произнасяла собственото си име, оставяла тази не лека задача на другите.
Един ден, мъж я срещнал край черната река и я попитал:
- Как се казваш?
Тя го погледнала, гледала го толкова дълго, че той забравил въпроса.
После тя се усмихнала и прошепнала:
- Кажи ми първо твоето име.
- Аз съм Стилиан.
И в този миг разбрал, че е дал на непозната най-ценното, което притежава- вниманието си. Оттогава хората започнали да се страхуват от Мария, наричали я вещица, магьосница и огромно изкушение, защото съблазнявала хората с възможността да видят себе си такива, каквито тайно мечтаят да бъдат. Така се стигнало до забрана на името.
Казвали:
„Не произнасяй Мария след полунощ.“
„Не търси очите ѝ, ако не си готов да бъдеш разпознат.“
„И никога не я питай какво означава името ѝ.“
Защото легендата твърди, че Мария ще се приближи до теб, ще се усмихне и ще каже:
„Името ми не означава нищо.“
После ще се наведе към ухото ти.
„Но твоето… може да означава всичко.“
И ако тогава чуеш някой да произнася „Мария“ зад гърба ти - не се обръщай, защото мита има едно единствено значение:
“Мария вече е разбрала кой си.”
Историята свърши… но не съвсем. Всяка приказка продължава да живее, докато някой мисли за нея.
Ако тази остави в теб нещо мъничко — усмивка, въпрос или спомен — напиши ни. Твоите думи са като вълшебно фенерче: показват ни, че не пишем в тъмното, и ни дават смелост да разкажем следващата история.