Има един древен философски метод за вземане на решения, който човечеството упорито отказва да признае за наука, вероятно защото включва метален предмет и липса на диплома.
Казва се „Хвърли монета и остави шанса да си свърши работата“. Работи безотказно, особено, ако шанса е в настроение.
Представи си: стоиш пред най-важния избор в живота си - две възможности, две посоки и два сценария, в които евентуално ще съсипеш живота си по различен, но еднакво творчески начин. Мислиш, анализираш, претегляш плюсове и минуси, консултираш се с приятели, които не могат да си изберат пица, без да направят групов чат. Накрая си толкова объркан, че започваш да приемаш случайните публикации в интернет за знаци от съдбата.
И тогава някой ти казва:
Хвърли монета - гениално…..Цялата човешка цивилизация, хиляди години философия, психология, литература и наука, за да стигнем до това да оставим бъдещето си в ръцете на двама метални близнаци - ези и тура.
Подхвърляш я. Монетата се завърта във въздуха, света забавя ход, сърцето ти прави нещо между валс и предателство и за частица от секундата вече не си човекът, който се колебае, а този, който се надява. И точно там е уловката.
Преди монетата да падне, вече знаеш какво искаш. Не защото си открил отговора, а защото за пръв път си позволил да си представиш, че той може да е извън твоя контрол. Докато металното кръгче описва елегантна парабола, разумът ти млъква, егото ти спира да прави презентации, а вътрешният ти глас, който досега е бил на режим „нямам представа“, изведнъж започва да крещи:
„Само не това! Моля те, само не това!“
Поздравления. Току-що получи отговор от собственото си подсъзнание, без да плащаш за терапия. Макар че, ако продължаваш да прехвърляш отговорността на монети, терапевтът ти вероятно ще си купи къща. Най-забавното е, че дори когато монетата падне на страната, която тайно си желал, пак започваш да се съмняваш. Защото човекът е удивително същество: може да получи знак от съдбата и да го обжалва.
- Ами ако е трябвало да хвърля друга монета?
Не, приятелю. Проблемът не е в монетата, а че искаш гаранция от живота, преди да си направил крачка в него. Искаш да знаеш, че няма да сбъркаш, няма да те боли и няма да съжаляваш. Все едно животът е онлайн магазин и някъде под бутона „Поръчай“ има дребен шрифт: „Без риск, без разочарования, без емоционални щети. Доставка до три работни дни.“ Няма такъв бутон.
Затова стискай зъби и хвърли монета, не защото тя е по-мъдра от теб, а защото за миг ти отнема удобното оправдание, че просто още не си решил. И когато я видиш да се върти във въздуха, слушай внимателно. Там, между „ами ако“ и „а дали“, ще чуеш един глас, който през цялото време си опитвал да заглушиш с логика…..твоят.
А после, каквото и да покаже монетата, помни: тя може да ти помогне да разбереш какво искаш, но не може да понесе последствията вместо теб. Монетата е кръгла, защото животът обича иронията. Пада на една страна, а ти разбираш истината, докато още е във въздуха.
И ако все пак, не можеш да решиш - хвърли я отново, но не обвинявай съдбата, ако третият път пак се падне това, което не желаеш. Тя има страшно много недостатъци, но поне не се преструва, че не чува какво си пожелал.
Историята свърши… но не съвсем. Всяка приказка продължава да живее, докато някой мисли за нея.
Ако тази остави в теб нещо мъничко — усмивка, въпрос или спомен — напиши ни. Твоите думи са като вълшебно фенерче: показват ни, че не пишем в тъмното, и ни дават смелост да разкажем следващата история.