В малко градче, където всички се познавали, живеел тринадесетгодишният Алекс. Той бил любопитен, обичал науката и постоянно измислял странни експерименти.
Един ден в училище учителката им разказала за старо поверие: „Ако смесиш три капки дъждовна вода, щипка захар и листо от най-старото дърво в града, ще видиш нещо, което никой никога не е виждал.“
Алекс събрал смелост да опита.
След училище той събрал приятелите си Мила и Виктор, взели буркан, намерили дъждовна вода, добавили захар и откъснали паднало листо от най-стария дъб. После тримата тържествено разбъркали сместа, обаче нищо не се случило.
- Това беше най-нелепият експеримент на света! - засмял се Виктор.
Точно тогава бурканът започнал да свети и тримата замръзнали. Светлината станала още по-силна и изведнъж от буркана изскочил малък зелен облак, завъртял се около тях и… кихнал.
- АПЧИХУ!
От небето започнали да падат сапунени мехурчета. Алекс се опитал да спре експеримента, но станало още по-зле, ненадейно в училището всички столове започнали да говорят, часовникът тръгнал назад, а директорът се събудил с розова коса.
Децата били едновременно ужасени и едва сдържали смеха си.
Накрая Мила забелязала, че върху буркана има надпис:
„Не опитвай това у дома, особено, ако не знаеш какво правиш.“
Тримата се спогледали.
- Значи легендата е била вярна - казал с объркан поглед Алекс.
- Да - отвърнала Мила. - Но никъде не пишеше, че ще бъде толкова нелепо!
След няколко минути всичко се върнало към нормалното, само директорът запазил розовата си коса още цяла седмица.
Оттогава в града се разказва, че ако някой направи „нелепия експеримент“, ще види чудо.
Но никой не знаел дали чудото ще бъде красиво…или ще кихат зелени облаци.
Историята свърши… но не съвсем. Всяка приказка продължава да живее, докато някой мисли за нея.
Ако тази остави в теб нещо мъничко — усмивка, въпрос или спомен — напиши ни. Твоите думи са като вълшебно фенерче: показват ни, че не пишем в тъмното, и ни дават смелост да разкажем следващата история.