Представи си, че утре се събудиш и никой не ти каже кой си.
Няма име.
Няма снимки.
Няма профил в социалните мрежи.
Няма оценки.
Няма „ти си добър в това“, „ти си такъв човек“, „ти винаги правиш така“.
Никой не ти казва какъв трябва да бъдеш.
Какъв ще избереш да бъдеш тогава? Ще останеш ли същият? Или ще откриеш, че част от това, което наричаш „аз“, всъщност е събрано от чужди думи, очаквания, приятелства, страхове, сравнения и етикети?
А сега си представи още нещо: Имаш възможност да изтриеш едно нещо, което другите са решили за теб.
Например:
„Ти си срамежлив.“
„Ти не си достатъчно добър.“
„Ти си странен.“
„Ти винаги си забавният.“
„Ти си умният.“
„Ти си проблемният.“
„Ти трябва да бъдеш като…“
Кое би изтрил?
И най-важният въпрос:
Ако махнем всичко, което другите са казали за теб - какво остава?
Кой ли щях да съм, ако не знаех кой съм наистина?🤔
Историята свърши… но не съвсем. Всяка приказка продължава да живее, докато някой мисли за нея.
Ако тази остави в теб нещо мъничко — усмивка, въпрос или спомен — напиши ни. Твоите думи са като вълшебно фенерче: показват ни, че не пишем в тъмното, и ни дават смелост да разкажем следващата история.