Има един мит, който много хора обичат да разказват: „Аз съм силен! Аз нямам време! Аз всичко мога!“
Разбира се! Но, силните също се изморяват, а заетите понякога не са толкова заети… просто им свършва ентусиазмът.
Някои хора са толкова заети, че нямат време да отговорят на едно съобщение, но имат време да гледат всички сторита, да проверяват, кой кого е последвал и да разберат какво е ял съседът на третия етаж. Други пък са толкова силни, че носят целия свят на раменете си… докато не им падне батерията на телефона. Тогава изведнъж стават философи на тишината.
Но истината е друга…Силният не винаги се предава, но понякога, му омръзва да бъде силен за всички. А заетият? Понякога спира не защото няма време, а защото най-накрая е разбрал къде си струва да го инвестира.
И когато и двамата притихнат, започва най-интересното:
Едните се чудят какво се е случило…другите, най-накрая си почиват, а третите пускат статус: „Хората много се промениха!”
Не, скъпи мои… хората не винаги се променят, но престават да играят ролята, която всички са свикнали да им отреждат.
И сега идва неудобният въпрос… 👀
Когато силният притихне, защото е уморен, а заетият спре, защото му е писнало - това слабост ли е или моментът, в който най-накрая са избрали себе си?
Хайде, да видим кой ще посмее да отговори честно!👇
И още нещо: Кое е по-опасно - силният, който е спрял да се бори или заетият, който вече не намира време за теб?
Историята свърши… но не съвсем. Всяка приказка продължава да живее, докато някой мисли за нея.
Ако тази остави в теб нещо мъничко — усмивка, въпрос или спомен — напиши ни. Твоите думи са като вълшебно фенерче: показват ни, че не пишем в тъмното, и ни дават смелост да разкажем следващата история.