Кой реши, че на 30 трябва да имаш кариера, на 35 - собствен дом, на 40 - стабилност, а на 50 - да се държиш прилично, защото „какво ще кажат хората“? 😂
Кой измисли, че две коли са успех, една е компромис, а ако си с градския транспорт - значи още „не си се реализирал“? Кой определи колко пари трябва да имаш, колко килограма да тежиш, колко приятели да имаш и колко пъти седмично трябва да си щастлив, за да не те обявят за провален?
И най-важното - кой реши, че все нещо, трябва да ни липсва?!
Имаш работа - ама не е мечтаната.
Имаш връзка - ама кога ще има сватба?
Имаш сватба - ама кога ще има дете?
Имаш дете - ама кога ще е второто?
Имаш две деца - ама защо не си направите трето?
Имаш три, е ти нормален ли си?! 🤣
Човек да се чуди да живее ли, или да попълва анкета за обществено одобрение!
Работим, трупаме, купуваме, сравняваме се, гоним следващото стъпало… И точно когато стигнем там, някой вече е преместил стълбата по-нагоре. А щастието? То седи някъде отстрани с една чаша кафе и чака да приключим с великата надпревара, за да го забележим.
Истината е, че винаги ще има някой с повече пари, по-голяма къща, по-скъпа кола и по-екзотична почивка. И винаги ще има някой, който ще ти обясни как живееш неправилно като обикновено човек, който не може да си оправи собствения живот, но е завършил с отличие специалност „Чужди животи и непоискани съвети“. 😂
А сега да попитам: КОЙ РЕШИ КОЛКО Е ДОСТАТЪЧНО?
Кога спряхме да се питаме „Добре ли се чувствам?“ и започнахме да питаме „Достатъчно добре ли изглежда, животът ми в очите на другите?“ Може би достатъчно е да имаш покрив над главата си, хора, с които можеш да се смееш от сърце, здраве, спокойствие и свободата да бъдеш себе си. А може би за теб достатъчно е нещо съвсем различно. И точно там е уловката - твоето „достатъчно“ не е длъжно да съвпада с чуждите амбиции! Не си длъжен да искаш повече само защото съседът си е купил нова кола и да доказваш успеха си с цената на нервите, съня и личното си щастие.
Защото накрая, никой няма да ти връчи медал за най-изморен човек, най-скъп живот или най-много отметнати обществени очаквания. И представи си колко нелепо ще е да стигнеш до края на живота си с пълен гардероб, празно сърце и мисълта: „Чакай малко… аз кога живях?“
ХАЙДЕ СЕГА ДА ВИДИМ КОЙ ИМА СМЕЛОСТ ДА ОТГОВОРИ!
Какво означава „ДОСТАТЪЧНО“ за теб?
И още нещо - ако утре спреш да се сравняваш с другите, от какво наистина би се отказал… и какво най-после би си позволил?
Пиши в коментарите. Само едно условие: без да отговаряме с „още малко“! Защото това „още малко“ е най-големият измамник в живота ни. 😏
Историята свърши… но не съвсем. Всяка приказка продължава да живее, докато някой мисли за нея.
Ако тази остави в теб нещо мъничко — усмивка, въпрос или спомен — напиши ни. Твоите думи са като вълшебно фенерче: показват ни, че не пишем в тъмното, и ни дават смелост да разкажем следващата история.