В най-стария ръкопис, който трябваше да бъде безвъзвратно изгубен, пише:
„Когато човек се роди, седем печата се затварят върху времето му.
Когато умре, шест се разпадат - седмия остава.“
Никой не знае кой е поставил печатите, едни казват - боговете, други - смъртта, а старите мъдреци шепнат, че човекът сам ги е поставил, още преди да се научи да говори.
ПЪРВИЯТ ПЕЧАТ - РАЖДАНЕТО
Когато поемеш първия си дъх, времето ти започва да се отброява - не го чуваш, не го виждаш, но някъде дълбоко в теб се отваря невидима врата, зад която започва обратното броене.
Тогава още не знаеш, че всеки рожден ден ще бъде едновременно празник и предупреждение.
ВТОРИЯТ ПЕЧАТ - ЛЮБОВТА
В живота ти се появява човек, в присъствието на който, забравяш, че си смъртен. За миг, от вечността, времето губи своя мащаб, до една прегръдка, нежен поглед и едно „остани“. Тогава печатът се затваря, защото любовта е единствената, което е способна, да пожелае времето да спре и да разбере колко жестоко може да бъде то.
ТРЕТИЯТ ПЕЧАТ - ЗАГУБАТА
Идва момент, в който някой си тръгва, често без да е простил, просто затваря вратата, телефонът замлъква или човекът остава до теб, но вече не е същият. Тогава разбираш, че има смърт, която не можеш да погребеш. Носиш я, наричайки всичко - спомени.
ЧЕТВЪРТИЯТ ПЕЧАТ - „ПО-КЪСНО“
Този е най-коварният, не идва с болка, тихичко казвайки:
„Ще започна утре.“
„Ще и се обадя утре.“
„Ще пътувам догодина.“
„Ще кажа, че го обичам, когато му дойде времето.“
И човекът не забелязва как превръща живота си в чакалня.
Докато един ден не разбере, че „по-късно“ се е превърнало в гробница на неизживяното.
ПЕТИЯТ ПЕЧАТ - ОГЛЕДАЛОТО
Идва случайна утрин, в която се поглеждаш в огледалото и за първи път виждаш времето върху собственото си лице, една бръчка, после още една, посребрена коса, по-бавни стъпки. И внезапно разбираш: не си остарял за един ден - остарявал си всеки ден, но си бил прекалено зает с ежедневни дела, за да забележи.
ШЕСТИЯТ ПЕЧАТ - ПРОШКАТА
Към края човек разбира нещо изумително просто - няма достатъчно време да мрази. Нито достатъчно вечност, за да отлага прошката и започва да прощава на другите. После на себе си - за думите, които не е казал, за вратите, които не е отворил, за човека, който е могъл да бъде, но не се е получило.
И печатът се пропуква.
СЕДМИЯТ ПЕЧАТ - ПОСЛЕДНИЯТ ЧАС
За седмия печат няма информация, кога се отваря.
Пише само:
„Когато човек престане да пита колко време му остава,
времето престава да има власт над него.“
Тогава идва носителя на мрака, същият, който стои в края на всеки човешки живот, носи единствено празен часовник и задава само един въпрос:
„Ако можеше да върнеш само един ден, кой щеше да бъде той?“
Тогава идва осъзнаването и човека разбира истината:
Не би върнал деня, в който е спечелил битки, нито този в който е станал много богат или когато е бил обичан от всички, деня би бил най-обикновен, когато е бил жив. Онзи ден, в който майка му е можела да чуе гласа му или когато любовта е стояла пред вратата и е чакала да я покани, онзи ден, в който е имал време, но не го ценял.
И тогава носителя на мрака ще затвори часовника и ще каже:
„Не ти липсва времето.
Липсва ти човекът, който беше, докато го имаше.“
Тогава седмият печат ще се отвори и ще има само един последен дъх, в който ще се побере целият ти живот.
А времето? - просто ще продължи без теб.
И може би точно това е било пророчеството в началото - даден ни е живот, за да победим времето и да оставим нещо в него, което времето не може да отнесе със себе си.
Ръкописа не свършва тук, на последната страница няма дата, нито име или печат.
Има само един ред, написан с мастило, което не е избледняло:
„Седмият печат се отваря, когато този, който чете, разбере, че пророчеството говори за него.“
Затова не бързай да затваряш книгата, а си спомни:
Кого отлагаш да прегърнеш?
На кого дължиш едно обаждане?
Кое „обичам те“ пазиш за по-подходящ ден?
Коя врата не си отворил от страх, че вече е късно?
И кой човек стои някъде в живота ти, без да знаеш, че може би вече живееш последния ден, в който ще го видиш?
И не отговаряй на глас, защото това не е краят, само пукнатина, която да ти напомня, че още си тук.
Защото седемте печата не са били върху света, а върху теб, а последния е в ръцете ти.
Спира само тогава, когато престанеш да живееш.
А сега….затвори очи за миг, чуй сърцето си - първи удар, после още един….и ако третият дойде - пророчеството още не е свършило. Ти си……..
Историята свърши… но не съвсем. Всяка приказка продължава да живее, докато някой мисли за нея.
Ако тази остави в теб нещо мъничко — усмивка, въпрос или спомен — напиши ни. Твоите думи са като вълшебно фенерче: показват ни, че не пишем в тъмното, и ни дават смелост да разкажем следващата история.