В зората на времето, когато хората още не знаели нищо за собствените си емоции, създателя призовал четири древни същности - вечните архонти, родени преди да съществува времето и на всеки дарил различна сила, за да оформи образно човешката природа. Дал им имена - кръв, жълта жлъчка, черна жлъчка и флегма.
Създателят рекъл:
- Разделени сте силни, но заедно ще можете да създадете истински човек, а ако някой от вас поиска да властва сам, ще превърне дарбата си в човешка слабост.“
Кръвта била много млада, усмихната и винаги носела светлина, от където минела, хората започвали да разговарят, да се смеят и да си помагат.
Един ден тя срещнала самотник.
- Защо вървиш сам? - попитала го тя.
- Защото никой не ме разбира, а е възможно дори да не ме слушат. Така е много трудно - разбираш ли?
Кръвта решила да събере хората около него и така те разговаряли от изгрев до залез, а непознатият отново намерил приятели и този ден нататък в селото царували доверието и надеждата.
Такава била силата на кръвта - да събира хората. Но с времето тя започнала да си вярва, че радостта е достатъчна за всичко. Започнала да организира празници всеки ден, никой вече не работел, а всички дадени обещания оставали неизпълнени и започнатите дела недовършени. Хората се смеели, но постепенно започнали да губят посоката си.
Тогава Създателят казал:
- Когато радостта остане без отговорност, тя се превръща в лекомислие.
Така се родила жълтата жлъчка, която била силна и безстрашна.
Един ден огромна скала препречила реката и селото останало без вода, всички се уплашили. Само тя пристъпила напред и рекла:
- Ако никой не действа, всички ще загинем.
Изисквали се огромни усилия за да организира хората, едни копаели, други носели камъни, трети изграждали ново корито за реката.
След дни водата отново потекла. Хората разбрали, че съгласието със смелостта понякога спасява повече животи от добрите намерения. Но с времето жълтата жлъчка започнала да вярва, че само тя знае кое е правилно и започнала да заповядва. Не изслушвала никого, а когато някой предлагал друга идея, тя го прекъсвала.
Така страха заменил уважението. Всички в селото работели усърдно, но вече никой не се усмихвал.
Тогава създателя казал:
- Силата без мъдрост се превръща в тирания.
Родена малко по свита, черната жлъчка говорела много малко, основно наблюдавала. Докато другите виждали само частичния образ на красивата градина, тя забелязвала изсъхнали дървета, пукнатини в каменните стените и слабите основи на мостовете.
Един ден предупредила:
Ако не укрепим моста, той ще се срути! - Но никой не я послушал и след първата по - слаба буря мостът паднал.
Тогава всички в селото осъзнали, че предвидливия човек вижда опасността, преди тя да се случи и благодарение на нея селото започнало да планира по-разумно и пресметливо. Не минало много време и черната жлъчка започнала да вижда само опасности. Отказвала всяко ново начинание с думите:
- Няма смисъл.
- Ще се провалим.
- Не започвайте.
А младите жители на селото престанали да мечтаят, защото страха от грешки убил желанието им за прогрес.
Създателят вече разгневен рекъл:
- Мъдростта без надежда се превръща в отчаяние.
И на бял свят се появила флегмата, която била изключително търпелива.
Когато избухвали конфликти, тя изчаквала всички да се успокоят.
Един ден двама известни братя, в своя гняв, били готови да започнат война заради наследството си. Флегмата ги поканила да седнат и без да обели и дума, ги принудила да се изслушат. След дълъг разговор те сами намерили решение.
Така в селото се родила идеята, че спокойствието понякога лекува повече от силата, но с времето се превръщало в безразличие. Когато селото било нападнато, флегмата решила на глас:
- Нека изчакаме.
И докато чакали, враговете вече били разрушили нивите, а хората изгубили цялата си реколта.
Създателят отчаяно въздъхнал:
- Търпението без решително действие се превръща в бездействие.
Минали години и вечните архонти започнали да се обвиняват един друг за всички случили се нещастия. Тогава създателя решил да ги заведе до едно спокойно езеро, където благодарение на водата, ще видят отраженията на лицата си.
Тук се появила магията, вместо четири отражения във водата се появило едно човешко лице.
- Това е човекът - казал той. - вашия дом.
Когато кръвта му даде радост, жълтата жлъчка - смелост, черната жлъчка - мъдрост, а флегмата - спокойствие, той се превърна в личност.
- Но, когато всяка от вас иска да управлява сама, всички добродетели се превръщат в пороци.
Вече се разказва, че във всяка личност живеят четиримата пазители, непрекъснато разговарящи помежду си, а живота вече не е битка за победата на един от тях, а изкуството да бъдат в синхрон.
Историята свърши… но не съвсем. Всяка приказка продължава да живее, докато някой мисли за нея.
Ако тази остави в теб нещо мъничко — усмивка, въпрос или спомен — напиши ни. Твоите думи са като вълшебно фенерче: показват ни, че не пишем в тъмното, и ни дават смелост да разкажем следващата история.